Стоиш на вратата...
Стоиш безмълвна...
Чакаш да ти каже нещо,
да те спре...
Но тя гледа през прозореца,
толкова безмълвна, колкото си и самата ти...
За миг се обръщаш
и очакваш да ти каже нещо...
Нещо, което да те накара да останеш...
Да не тръгваш...
Отваряш вратата и тръгваш...
Сълза се стича по лицето ти...
Дали я е видяла?
Вървиш по тихия училищен коридор
и чуваш само стъпките си...
Самотни стъпки...
Твоите стъпки...
Нейните стъпки...
Излизайки навън,
вдигаш глава и поглеждаш към прозореца,
където е стояла тя -
олицетворение на доброта и спокойствие...
Но нея я няма...
Къде ли е отишла?
"Да не би да ме е оставила?" питаш се...
Не, не те е оставила!!!
Тя е там, но се е отдръпнала от прозореца,
виждайки злите очи...
Тя е там и те чака!!!
Винаги ще те чака,
защото ПРИЯТЕЛСТВО е графирано в душите и
сърцата ви!!!
Усмихваш се и продължаваш да вървиш,
защото знаеш че тя е там и винаги ще бъде!!!

(За Вечното и Истинско Приятелство наречено .:: Теди & Ели ::.)

Няма го вече онзи огън в очите ти...
Любовта и тя изчезна и сега отнова празни са душите ни...
Отново сама, протягам ръце, за да хвана надеждата...
Любовта искам да върна, толкова свята и ужасно коварна...
Сълзи по бузите се стичат...
Не виждам смисъл вече да се боря...
Болката е силна...
Отново сама от мъка се превивам...
Отново сама останах със мечтите - само тях си имам...

Страшно е да викаш
и сам да чуваш своите гласове!
Тишината дебне от ъглите
с очи на нощите студени!
И падат върху мен стените,
падат като преспи бели...
Измръзвам от твоето мълчание
и разбирам колко огромен е светът
щом има такива разстояния от човешка самота!!!